20.06.2018

Разказва Диляна – доброволец в проект „Мобилна подкрепа“ .

Казвам се Диляня. Живея в „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“, която се ръководи от Сдружение „Гаврош“. За проекта научих от екипа. Реших да се включа като доброволец, защото ми е интересно да работя с деца и обичам да помагам на социалните работници. Удоволствие ми прави да снимам и сега мога да запечатвам интересни моменти и събития. Участвала съм заедно с децата в няколко неща. През месец февруари заедно с тях и друг доброволец изработихме различни мартеници. Усуквахме бели и червени конци, низахме синци. Аз също се учих с тях. Направих много снимки, които след това разглеждахме заедно със социалните работници.
    Посещението ми в Делфинариума заедно с децата беше интересно. Ходила съм и друг път там, но сега имах отговорности и това ме накара да се чувствам значима. Помагнах на децата да намерят местата си, обясних им, че трябва да слушат и че не трябва да се доближават до делфините, повече от разрешеното. Отговарях й на техни въпроси. Дадох си сметка, че отговорността при работа с деца е много голяма. На 14 март посетихме Археологическия музей. Там четох на децата надписите над рисунките, снимах се с тях, разяснявах им това, което не разбираха.
    През месец април участвах два пъти в групови сесии с децата. Раздавах им материали, с които да работят, помагах им. Играхме на различни игри. Беше интересно. Виждам колко е важно да помагаш.
    През месец май мои приятели, на които бях разказала, че съм доброволец, дариха дрехи и обувки. Подредих ги и лично ги раздадох на бедните семейства. Те ми благодариха. Споделиха от какво имат нужда. Хареса ми да си говоря с майките и да разбера за проблемите им. Съжалявам, че не мога да им помагам повече и да прекарвам по-дълго време с тях, защото работя. разказах им за моята работа и затова колко е хубаво да работиш и да се разбираш с хората.