Разказва Снежана
30.07.2018

Казвам се Снежанка и съм 55 години. Работя като продавач-консултант, а в свободното си време помагам в кухнята на заведение в квартала. Там понякога обядват ромските деца и майки, с които работят от сдружение "Гаврош". В работата си съм контактувала с много хора, но не знаех нищо за навици и умения на децата. За първи път общувах с толкова бедни и неуки хора. Направиха ми впечатление с неугледния си вид, липсата на всякакви хигиенни навици, говоренето само на техен език. Реших да помогна и да се включа в проекта като доброволец. Докато социалният работник следеше дали децата си мият ръцете аз бях в залата и разговарях с тях. След това участвах в работата с тях по четене, показах им и как да си сервират и да се хранят с нож и вилица. Странно е, че много от тях никога не са държали прибори правилно, да не говорим, че не умеят да ползват и салфетката. Беше ми много трудно, тъй като те не ме разбираха, а и аз нямам опит в обучение на хора без знания и умения. Опитвах се да им помогна чрез жената, която ги придружаваше, тя можеше да превежда и да направи нещата по-лесни. Винаги след храненето се опитвах да включа някои от децата в почистване на масата. Забелязах, че има интерес, но за кратко, децата са си деца - бързаха да си поиграят на люлките. понякога с децата идваха и майките им. Направи ми впечатление, че те никога не се включваха в почистването и подреждането. Те ставаха оставяха мръсно след себе си и не желаеха да си почистят. На поканата на социалния работник да измият ръцете си преди хранене, отговаряха, че са чисти и няма нужда. Хранеха се бързо и лакомо. Вероятно това виждат и децата им, но като им се покаже, те учат.
    В хода на работата с тези ромски семейства зададох много въпроси, на които те не ми дадоха отговор. На въпроса „Защо не ходи детето ти на детска градина?“ казваха, че няма кой да го води и взема от там. Донесох тетрадки и буквари от внуците си и ги раздадох. Те ми ги върнаха и казаха, че не им трябват.  Децата са будни и когато ги занимават с удоволствие слушат, повтарят, рисуват, но майките отказват да ги запишат на училище и се оправдават с липсата на пари, а всички пушат цигари. Мисля си, че е хубаво да има повече дейности за подкрепа на тези деца. може би трябав да се почне от майките, но ако децата се на градина и училище, те ще се научат.